Къща за гости Джая

Пещерата Магура е следващото най-желано за посещение от туристите, място. Тя се намира до село Рабиша на 25 км северозападно от град Белоградчик и на 35 км от град Видин.

Пещерата е разделена на множество зали: Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Галерията с рисунките, Залата на падналия бор, Залата на тополата, Тронната зала, Тържествената зала, Коридорът на фиордите и др.

Фантастични са образуванията в пещерата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някои от тях, освен с красота, поразяват и с размерите си - "Големият сталактон" има височина над 20 м и диаметър на основата 4 м; "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери - дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м.

В пещерата могат да се видят и т. нар. Арфите (Камбаните), които при удар издават различни звуци, сливащи се в хармоничен акорд. В Тронната зала на сравнително малко пространство са събрани Тронът, Вкаменената река, Гъбата.

В Магурата се намират уникални скални изображения, рисувани с прилепно гуано. Те са разновременни - от епипалеолита(10 000 години преди Христа)  до ранната бронзова епоха. Изобразяват култови и ловни сцени, записи на числова информация, танцуващи женски и мъжки фигури, двуглаво женско изображение, ловци, животни, звезди, оръдия на труда, растения.

Особен интерес представлява слънчевият годишен календар от късния неолит. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия, което отговаря на една година от Григорианския календар. Календарът отбелязва значими астрономически събития, като зимно и лятно слънцестоене, пролетно и лятно равноденствие и други.

Намерените фосили свидетелстват, че  районът на пещерата е обитаван от праисторически животни. В Магурата са открити кости на пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, дива котка, сърна, елен и други.